Village of Zaburdo-Село Забърдо

To touch the spirit of past times, to live away from city vanity and bustle, to wake up in the morning with the clapping of clappers or the cock crowing, welcoming the sunrise, walking through the meadows, breathing in no dust and gas vapor , and fresh air. If this is what surrounds you, you are in the Rhodopes. And if you have not, it's time to find this wonderful mountain. There in her bosom, on the sloping slopes are hidden hospitable little villages. Rhodopians will welcome you with an open heart, will accommodate you in a beautiful rural house - combining the Rhodopean atmosphere with the conveniences of the modern day, tasting Rhodope dishes, singing and dancing, and you can learn to play Rhodopean bagpipe, that you can also hit the Rhodope Mountain.
All this great grandeur can not help but affect the people who live around it. The colors of the mountain are best seen in the houses of the locals. And it is best in Haitov's words:
"And now there is the Orebrova, the fiery rug. The first I really met. It is from the so-called "striped" rugs, painted in various colors with black, raspberry, greyish green and between them a magic orange, mature color, rich and warm, a yellow, sprinkled with "pepper" turned into a fire that shines but does not burn, warm, but does not burn. Fire, tame, tamed, shone with all its strength between gray and black. This black gives it shine and height, the gray-green - the depth, while the cherry is like a rainy morning between the sunrise and the night! "So, in his narrative," Halishtha "Nikolay Haytov. His words inspired by the beautiful creations of the mercenaries are strong and sincere:
Да се докоснете до духа на изминали времена, да поживеете далеч от градската суета и суматоха, да се събуждате сутрин от звъна на хлопатари или от кукуригането на петли, приветстващи изгрева на слънцето, да се разхождате по китни поляни, вдишвайки не прах и бензинови пари, а свеж въздух. Ако това ви заобикаля то вие сте в Родопите. А ако не сте го направили, време е да откриете тази чудна планина. Там в пазвите й, сред полегатите склонове се крият гостоприемни китни селца. Родопчани ще ви посрещнат с отворено сърце, ще ви настанят в красива селска къща – съчетала родопската атмосфера с удобствата на съвременността, ще ви нагостят с вкусни родопски ястия, ще ви попеят и посвирят, а и вас може да научат да свирите на родопска гайда, че и да потропате тежко родопско хоро.
Цялата тази природна величавост няма как да не се отрази на хората които живеят около нея. Най-добре цветовете на планината се виждат в къщите на местните. И най-добре това звучи в думите на Хайтов:
„И сега е пред очите ми забърдовското, огненото халище. Първото, с което истински се запознах. То е от тъй наречените „ивичести“ халища, боядисани разноцветно с черно, малиново, сивозелено и между тях един вълшебен оранж, цвят узрял, богат и топъл, едно жълто, посипано с „пипер“, превърнало се в огън, който грее, но не пали, топли, но не гори. Огън укротен, опитомен, заблестял с всичката си сила между сивозеленото и черното. Това черно му придава блясък и височина, сивозеленото – дълбочината, а вишневото е като малинова зора между изгревите на оранжа и нощта!“ Така реди в разказа си „Халища“ Николай Хайтов. Думите му вдъхновени от красивите творения на забърдовчанки са силни и искрени: