Някои мисли

Обичате ли да играете на "Монополи"? Да? Забавлявате ли се? Сигурно.
В бизнеса е същото, просто парите са истински. Ние твърде много страх инжектираме в истинските пари и там е проблемът. Страхът ни тресе, ние не се забавляваме.
Почвам лека-полека да прозирам, че големите инвеститори са просто костюмирани деца и си играят. Загубите не ги гипсират. Вадят поуките и следващата им игра е по-успешна.
Сещам се за талоните. Хората инвестират, губят. Но няма страх. Има емоция, тръпка. Губещият билет не е отказал много хора. Може и да няма дори такива.
Всички знаят, че половината пари ги прибира фараонът. На златните пирамиди...1, 2, 3... И не само, на всичките.
Но като има подобна "игра" в интернет, всички казват:"О, това е пирамида!" Защо този двоен стандарт? Защо не се забавляваме, а веднага се правим на умни експерти, спасяващи хиляди заблудени души от ужасяващи загуби?
Националната лотария е "глътнала" вече милиарди от хората. Но виж, като скамне някой сайт, това вече е трагедия, пъклен обир на невинни обикновени граждани, които са били лукаво подведени.
И така, да не разтягам локуми...Просто трябва да се забавляваме, когато играем игри с пари. Виждаме дали правилата ни кефят, ако да, играем с някакви разумни суми. Някой беше казал, че всичко е скам. Май доста е така. Просто трябва да се научим да бъдем по-добри играчи в играта, която сме избрали. Щото билетът е чист късмет...