Самотата е приятел, ако сме я избрали сами. Търсите ли още сродната си душа?
Да си го признаем – всички сме самотни. По един или друг начин. Дори заобградени с приятели и с близки.
Фейсбук ни го показва ежеминутно - постовете с баници, купони, нови рокли, маникюр, постове на лични драми, музика, филми, цитати от книги, всичко това крещи ежеминутно – искам внимание!
Че кой от нас не го прави? Нима е подсъдно или ненормално? Не е нито едното, нито другото. Само е чудесно доказателство, горчиво, тревожно, че сме самотни, че имаме нужда от внимание, че ни повлича общата тенденция да се покажем, всички да видят какво правим или какво не.
В крайна сметка на кого от листата ни с приятели, близки и не толкова близки стотици души ги е грижа дали точно сега са ни тръгнали сополите, дали сме настъпали котката без да искаме или ни се е счупил нокътя?
Или пък току се обидим, че не ни лайкват постовете и затова не са ни приятели. От време оно хората са споделяли най-милото и личното само с най-близките и верни свои приятели, любими или роднини.
Великобритания е велика държава и отново го доказа, като назначи министър на самотата. Доколко ефективна ще е тази длъжност все още не е известно, но само идеята, че държавата е наясно с огромния проблем и показва желание да помогне в разрешаването му си заслужава адмирациите.
Отново ще се върна към социалните мрежи. Има хора, които там срещат половинките си, това е факт. Но масовият извод, който се вижда от постовете и нещата, които се споделят е, че най-голямата болка е самотата.
В днешно време младите хора, а и не само те, свикнаха да общуват дистанционно, така е по-лесно, по-безболезнено, нараняването го вижда само дисплея на компютъра или телефона, а блокирането или премахването от листата ни с приятели всъщност се явява своеобразен начин да сложиш край на „връзката“. Един клик и край, всичко свърши между нас.
Знам, че е пълно с хора, които неистово страдат, че са сами. Познавам много такива. Млади, успешни, красиви. Но те в ежедневието си не са открили още сродната си душа, понякога си я намислят, нещата не им се получават както си ги представят, виртуалният ни живот дава в очите на останалите друг облик, различен от този, който е дълбоко вътре в нас.
Вярвам, че все още има такива, които са готови да се срещнат на живо с други като тях, за да срещнат своята половинка или човек, с когото споделят едни и същи ценности, мечти и поведение.
Бодливка Ви търси, за да Ви покани на среща, за Ви запознае един с друг и да запълни самотата Ви с реални емоции и прекрасни изживявания!
Ако сте такъв човек, включете се в организираните срещи за запознанства и намиране на партньор на Бодливка - „Срещни ме“.
Очаквам писмата Ви на имейл: [email protected]. Пишете ми какъв човек сте Вие, какъв човек търсите и смятате, че е за Вас.
Бодливка ще Ви срещне и запознае в приятна обстановка, с гарантирана дискретност, без никакъв риск. В цял свят и в България това се прави отдавна. Защо да не опитате и Вие?
Нещата в живота се случват, защото ги искаме. Без натиск, без бързане, но с вяра и отворено сърце.
Самотата е личен избор. Също като щастието. Вие можете, направете го!
Очаквайте много скоро повече подробности за реда и мястото на събитията „Срещни ме“ на Бодливка.
Mnogo dobur i istinski tekst !
И то на КИРИЛИЦА!
Чудесни блог - постове, Бодливкаа! :)