Причината за една раздяла е равна на .. две

„Нещата между нас не вървят, защото тя е страхлива и не може да вземе решение!“
„Да се маха, егоистичното копеле, гледа само собствените си удоволствия, а не му пука как се чувствам аз!“
Ако собствената ни драма, не е най-голяма, няма коя друга да е. И това е съвсем вярно и правилно. Разбира се, само за нас, защото живеем собствения си живот, на не на някой друг. Това е нашата истина, както вече сме говорили.
Сега, да си го кажем директно – не всеки от нас става за връзка. Това се установява с малко практика, после по-дълбок анализ на приключилата връзка, след това осъзнаване на личните възможности и накрая приемане на ситуацията и изключване на подобни грешки в бъдеще.
При някои не се стига до осъзнаване и се преминава към следваща връзка, след страдане по предходната, обвинения към другия, търсене на причините основно в него, признания единствено пред себе си, че има някоя и друга трески за дялане и.. юруш към следващата жертва. При тотална честност трябва да се признае, че жертвите са две – новия друг и стария той/тя.
Ако обаче не сте чак такава крайност на „ жестоката“ природа и съвсем си ставате за връзка, но понякога нещата не са вървели добре, значи има шанс да Ви се получи с подходящия човек, който неминуемо ще срещнете, но когато дойде време за това. Нещата не се случват веднага когато ги поискаме, понеже сме изрекли вълшебните думички: „Искам гадже, не ми се стои сам/а.“
Преди да се случи това, което понякога отнема години на търсене, разочарования или сълзи, да погледнем причините, поради които хората се разделят. Няма да стигне мястото и времето да ги изброяваме една по една, защото във всяка двойка са нюансирано индивидуални, с отпечатъка, характерите и поведението на отделните индивиди в нея.
Гледната точка на двамата за причините е лична, но за сметка на това и двамата нещо са направили или ненаправили, нещата да се стигнат до раздяла. Важи и за семейните отношения. Компромиси, добро отношение, общи възгледи, радостни събития, инат, приятели, интриги в нечии чужди глави, за да навредят, недостатъчно време, недостатъчно мислене защо това или онова се случва, невъзможност за приемане на различните ситуации.
Възможно е и страх от развитие на връзката е пъхнал прът в колелото на Вашите взаимоотношения. Но каквото и да е то, е продукт на поведението на двамата и нищо друго. Докато единият е правел едно, другият не е правел друго или обратното.
А и не всяко физическо привличане дава гаранция за дълготрайност на отношенията. Разделите трябва да се приемат само като част от житейския ни път, като едно стъпало нагоре за последващата част от живота ни и нищо повече. Не са повод за самосъжаление, омраза, отмъщение или каквато и да било друга крайност в поведението след раздялата. Понякога раздялата трябва да се случи, за да бъдат изживяни други неща, да бъдат срещнати други хора, да бъдат научени нови уроци и съдбата отново да Ви събере. Всеки е срещнал и бил с този, с когото е трябвало да бъде. А на финала във взаимоотношенията между двама души винаги настъпва край, какъвто и да е той, защото нищо вечно не съществува. Всичко се променя по един или друг начин, с различна времева измеримост.
Животът наистина продължава, колкото ни е отреден, и в него ще се появяват нови хора. Ако се научим да приемаме разделите като нова страница към по-добър живот, спасяваме самите себе си и другите около нас, които могат да си изпатят от неадекватното ни и неразумно състояние.